bglinux's profileеБаси сайтаPhotosBlogListsMore Tools Help

Blog


    February 08

    Чавдаре,Чавдаре...

    „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –

    като теменужен остров в лунносребърни води,

    и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,

    се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.”

    Х.Смирненски

     

    Ето така нашепваше романтичният социализъм. Бабите, седянките, чиковците които носеха във вътрешният джоб на протритото си костюмче зеленият паспорт и членската карта на "отрядник". Бяха романтични години .. Морето, плажът и хилядите честни работнически семейства замъкнали чаршафите от в къщи. Задължителните сини панталончета с които ходихме на училище, гордата стъпка на бай Иван "Оф-ето", който гледаше всички в махалата един път с укор и втори път с лека но добре подчертана надменност, понеже се изживяваше, като представител на българската комунистическа партия на ниво "нашта махла". Фабриките в които работеха по 15 000 жени и произвеждаха по 7000 чифта "качествени" къси чорапи за руският пазар. Научно техническите съюзи и обединения, които респектираха с направата на фотографски лаборатории в малки помещения, без осветление, състоящи се от "леген" за промиване на снимките с отрова и дървена стойка,.. а и десетина щипки за пране да съхнат лентите. "Ладата", онзи неизменен символ на лукса и успеха, достояние за нормално семейство едва след 15 годишно чакане и "когато ти излезе вноската". Този титан на автомобилната технология - предизвикваше искрена завист в очите на поне три жилищни блока и даваше повод за тържество голямо поне колкото 6 сегашни студентски сватби! Но това е нищо! Ами да ти дадат карта за почивка .. на море…А? 15 дена . на Китен ..! Мога ли да ви опиша онзи трепет от товаренето на касетки с домати и краставици в бездънният багажник на москвич дванайстак "дефорсиран". ннеее това е нирвана .. сърцето ме боли като си спомня радостта на децата, когато някой им купеше вафлена фуния с две топки сладолед с неопределен вкус от количката на някой мазен "мангал", който с тънки мустачки и мазна престилка "оригинално бяла" се надвесваше с въпроса "Како стана ве мойту дите?". А оня сектор от социалистическата икономика, чийто представители като безспирни труженици обикаляха села и паланки с гордият вик:

    " - Едъъър печен!, Печени семки - дъфки БиБип"

    , баси ще се разплача!! Мръсните капиталисти затриха цял един отрасъл на народното стопанство.

    Да не си спомням още че ми домъчнява.. Имаше един голям магазин в центъра на родният ми град, голям ...голям ..половин декар , на два етажа. На долният етаж продаваха кофи и гумени ботуши, на горният 3 модела обувки и от сините панталончета. Всъщност по улиците имахме шанса да познаем някой, само ако го видим в лице, понеже инак много си приличахме...бяхме като братя и сестри. ... добре че дойдоха виетнамците, които още не бяха баш социалисти та да се вредим на някой друг чифт дънки, които пазехме само за "излизане". Оххх мъка ми е сега за тоя магазин дето ви разправям, ……… сега го гледам барнали от долу три банки, отгоре две кафета и един малък цум.. ….къде им е акъла ..? А гумени бутуши няма нали!!! мани мани..

    Кво ли ви занимавам ама се сетих и за друго нещо... Праща ме майка ми за хляб. Взимам от закачалката в антрето плетената пазарска чанта слагам вътре две бурканчета от кисело мляко и хуквам. Бягам щото хляба в 11 часа свършва. Отивам а там опашката е 25 метра в тройна редица. И като "захвана да чакам" в 9.30, до 11 без 10 ми е дошъл реда. И купувам един хляб "Добруджа", може и "Бял", само да не е "Типов", понеже тогава "Типовият" хляб беше предимно за хора, които гледат животни, да си хранят "добитъка" с него. По сигурни данни поне 40% от производството на хляб в хлебозаводите беше от типа "Типов". Ще кажете …ама хората имаха работа ... нали?! Не е като сега!!. Сълзите ми капят вече ... сега какво е а? Влизаш в един магазин вътре - два магазина за хляб .. баси ... и този сектор на народната икономика унищожихме... нали!! А прасета , ….. а ? Мисли ли сега някой за прасенцата? Знаете ли колко харесваха "типовия" хляб прасетата. Ама така е, като на никой не му пука и като гласувате за онези с брадите!  Нооо „замълчи сърце”, както е казал поета! Двадесет години по късно още не мога да осъзная факта защо така тотално сбъркаха административните процедури, задължителни за всеки един български гражданин. И за да не съм голословен ви давам пример:

    Още в крехка предучилищна възраст всички, бяхме до болка привикнали на сакралният въпрос „Како работът майкъ ти и баща ти?”. Отговорите бяха заучавани старателно  в семеен кръг. Сякаш го е еня някой сега кво са работили майка ми и баща ми?. Но основата на този въпрос беше не самият отговор, а твърдението съдържащо се в него, което недвусмислено казваше, че така или иначе майка ми и баща ми работят! Все съм си мислил, като ученик … ей ся като ме питат „Како работът майка ти и баща ти”, ще се изцепа – „баща ми е зам. председател на Окръжният комитет на партията”, ама си мислех че тоя мой отговор ще отвори проблеми на татко … така че се въздържах. Сега, като си спомня … прав съм бил.  По разбираеми причини, като основна форма на „документ – автобиография” се възприемаше следният логически анонс „ Роден съм в работническо семейство … и т.н и т.н.” С документа вървеше и справка от кварталната организация на „ОФ” / бай Иван ОФ-ето /, като общо взето от тази справка зависеше дали мога да бъда допуснат, например до изпит за висше учебно заведение.  

    Ей такъв „силен”административен ред имаше в държавата! А сега какво е … хвърляш едно CV и айдееее .А?  Сега .. да не забравя, хубаво беше в автобиографията да се впише ако някой роднина е член на българската комунистическа  партия, в противен случай се пишеше че е „безпартиен”. Какво извратено разбиране за партийност а? Добре, че не писах в някоя автобиография „дядо ми е бил никола петковист ама кумунягите се го пребили и са му взели всичко” , със сигурност щях да завърша най много до десети клас. Абе ред имаше, администрация, държавност. А сега какво е?

    И щях да си стоя тука завинаги /не че съм тръгнал на някъде/, ама имаше тогава „гражданство” .. не можеш ако си от Варна да живееш в Бургас. А гражданство се взимаше трудно. „Доволните”  жители на околните села, чакаха с години за „гражданство”. Ей на това му викам ред . Като си се родил в Долна Оряховица, там ще умреш. Къв ще го търсиш в Полски Тръмбеш ?!

    Разсипаха административното разделение на родината, и гражданството отмениха! Пфу да му се не види!

    Аз и на екскурзия съм ходил. Мдааа! Всеки можеше да ходи на екскурзия, ама не само до „Царевец” или в Плевен на „Панорамата”, можеше да отиде дори и в Москва или Ленинград. Така де това са цели две дестинации. Ходили сме и в Унгария, но поради поради факта, че Унгария и Австрия са прекалено близо, за по сигурно ни пуснаха без малката ми сестра, да не вземем да се объркаме и да хванем пътя за някоя загнила капиталистическа държава. Така е… ред имаше в туризма. Туризма се развиваше, а сега го разсипаха мръсниците… ей на и туризъм нямаме вече….

    Сетих се за daymare и развитото селско стопанство .. Бреййй ей ся вече не издъжах.  Да ви разказвам ли, да не ви ли разказвам … ама почнал съм ще разказвам. Имам следният въпрос на колко години е нормално едно дете в 9 клас . Някъде около 14 – 15 мисля, да не смятам. Понеже всички деветокласници, ходеха поне на една, а някой и на две бригади годишно в селското стопанство. Бригадите представляваха  „кърски” труд от 7 сутринта до 5 – 6 вечерта. Имаше норма. Например 60 касетки грозде на човек. Беряхме „гьотарджийската”, колкото да изпълним нормата, която не беше много малка, но след нас лозята оставаха инвалидизирани за поне 2 години. Произвеждаха се предимно „прости консерви” от праскови, буркани от краставици и други от тоя род. Всичко това заминаваше пак за Русия. Друг едва ли би го купил на каквато и да е цена.  Всичко това се случваше постоянно с помощта на детски труд. Затова ми  беше смешно като ни обясняваха как при социализма не се експлоатирал детският труд. Да бе!  Селскостопанската техника беше от руски комбайни и детски труд! Егати механизацията! Ебати научно техническият прогрес!

     

    ....както казваше един приятел " - Мерси, викам аз на такъв секс, брато!"

    Comments

    Please wait...
    Sorry, the comment you entered is too long. Please shorten it.
    You didn't enter anything. Please try again.
    Sorry, we can't add your comment right now. Please try again later.
    To add a comment, you need permission from your parent. Ask for permission
    Your parent has turned off comments.
    Sorry, we can't delete your comment right now. Please try again later.
    You've exceeded the maximum number of comments that can be left in one day. Please try again in 24 hours.
    Your account has had the ability to leave comments disabled because our systems indicate that you may be spamming other users. If you believe that your account has been disabled in error please contact Windows Live support.
    Complete the security check below to finish leaving your comment.
    The characters you type in the security check must match the characters in the picture or audio.

    To add a comment, sign in with your Windows Live ID (if you use Hotmail, Messenger, or Xbox LIVE, you have a Windows Live ID). Sign in


    Don't have a Windows Live ID? Sign up

    Trackbacks

    The trackback URL for this entry is:
    http://alenfamily.spaces.live.com/blog/cns!CE93829561FF528C!3330.trak
    Weblogs that reference this entry
    • None